:13:05
Присни ми се един сън.
Понитата умираха.
:13:10
Чувах писъците им.
:13:16
Научих се да уважавам сънищата,
на Старата Кожена Колиба,
:13:19
но за първи път,
бяхме на безопасно място,
:13:23
дадено ни с договор.
:13:50
Защо мразиш сестрите ми?
:13:54
Не мразя сестрите ти, аз...
:13:58
Просто...
:14:01
Великият Дух...
:14:05
ми каза...
:14:10
Къде отиваш?
:14:12
Синът ти няма да чака дълго.
:14:16
Той иска да излезе
и да види баща си.
:14:22
По стар обичай, Слънчице, излизаше
от селото за да роди бебето.
:14:30
Като я гледах да се отдалечава, разбрах
:14:35
че Великият Дух искаше
да вляза в тази палатка.