:50:01
И слепите й очи гледали
право в него,
:50:04
а устата й се отваряла
и затваряла,
:50:09
но той не чувал, защото тя
говорела безмълвно на себе си.
:50:13
Поставил ухото си на стъклото,
но пак не могъл да чуе.
:50:17
Решил да слезе,
но первазът бил много тесен.
:50:21
Когато се обърнал, съборил стълбата.
:50:28
Така се оказал в безизходица.
:50:30
Не можел да скочи, защото
било твърде високо,
:50:33
нито можел да каже на майка си,
:50:35
защото тогава щяла да разбере,
че я шпионира.
:50:37
Така си останал там.
:50:40
Започнало да се стъмва.
:50:42
И понеже нямало много
място на перваза,
:50:44
краката му се схванали.
:50:47
Понякога минавали хора,
:50:49
но той не могъл да им извика,
защото щяла да чуе майка му.
:50:52
На стената имало водосточна тръба.
:50:55
Момчето си мислело:
"Ако можех да я достигна,
:50:58
ще мога и да се спусна по нея."
:51:00
Посегнал натам, но се
подхлъзнал на перваза...
:51:03
паднал и си счупил врата.
:51:08
Казах ти, нищо не разбира.
:51:17
А майка му продължавала да
стои там, говорейки на себе си,
:51:21
но вече започнала да се притеснява,
защото закъснявал от работа,
:51:24
а вечерята му щяла да се развали.
:51:26
Тя казала...
- Не, нищо не казала.
:51:30
Тя слязла...
- Точно така.
:51:33
Забързала се по стълбите...
- Още един самолет!
:51:43
Мислиш ли, че разбира
като му рисувам къща?
:51:45
Изобщо не прилича на къща.
Ти не можеш да рисуваш.
:51:51
Прилича на птицечовка, която
се носи във въздуха...
:51:55
или на птеродактил,
плуващ под вода.
:51:59
Мисля, че може да ни
закара до луната.