:51:00
Посегнал натам, но се
подхлъзнал на перваза...
:51:03
паднал и си счупил врата.
:51:08
Казах ти, нищо не разбира.
:51:17
А майка му продължавала да
стои там, говорейки на себе си,
:51:21
но вече започнала да се притеснява,
защото закъснявал от работа,
:51:24
а вечерята му щяла да се развали.
:51:26
Тя казала...
- Не, нищо не казала.
:51:30
Тя слязла...
- Точно така.
:51:33
Забързала се по стълбите...
- Още един самолет!
:51:43
Мислиш ли, че разбира
като му рисувам къща?
:51:45
Изобщо не прилича на къща.
Ти не можеш да рисуваш.
:51:51
Прилича на птицечовка, която
се носи във въздуха...
:51:55
или на птеродактил,
плуващ под вода.
:51:59
Мисля, че може да ни
закара до луната.
:52:02
Де да имахме истински молив.
:52:08
Защо каза, че сме първите
бели, които някога е виждал?
:52:13
Все си мисля, че в раницата си
имаш много моливи и пастели.
:52:16
Погледни, моля те.
:52:19
Изглежда така, сякаш може
да ни заведе до Марс.
:52:50
Няма да го открием.
:52:53
Изпуснем ли балон,
вече не го търси.
:52:55
Може би.
:52:59
201...
Наглеждай ги от време на време.