:31:02
- Видяхте ли?
- Какво да видим?
:31:05
Онзи войник там.
:31:11
Лейтенант е.
:31:12
- Познавате ли го?
- Не, защо?
:31:15
Постоянно ни гледа.
:31:18
Не го познавам.
:31:20
Нито пък аз.
:31:25
Забелязахте ли колко тъжно гледа?
:31:29
Така е. Но те така си гледат.
Винаги съм се чудела защо.
:31:34
Много съжалявам, дами,
но ни е свършил чая.
:31:37
Нямате чай! Но какво означава това?
:31:40
Много е препълнено днес.
Току-що сервирахме последния чай.
:31:44
- Нямате никакъв чай?
- Не, мадам.
:31:46
Ще желаете ли нещо друго?
:31:48
- Едно кафе за мен
- И за мен.
:31:51
- И за мен. С бренди.
- Не предлагаме алкохол, госпожице.
:31:55
Значи три кафета.
:32:07
Позволете да се представя... Юбер
де Рошкаин, лейтенант от кавалерията.
:32:12
Може ли?
:32:13
Разбира се.
:32:18
Вие щастливо детство ли имахте,
госпожо?
:32:21
Да, доста.
:32:24
А вие, госпожо?
:32:26
И аз...
Имам само хубави спомени.
:32:29
Аз не.
:32:31
Аз имах няколко комплекса:
комплекс на Евклид...
:32:34
Моето детство беше трагично.
Може ли да ви разкажа?
:32:39
- Тук? Сега?
- Да, малко е дълго, но интересно.
:32:42
Щом искате.
:32:45
Помня, че бях на 11 .
:32:47
Тъкмо щях да вляза
във военното училище.
:32:52
Не е достатъчно стегнато под
мишниците ли?
:32:55
Закопчай си туниката.
:32:58
Ето, готово.