:34:01
Почини си, Рижавке.
:34:06
Живот като на кино, а?
:34:08
Но повечето време се разбирахме
добре и се обичахме.
:34:13
Снощи едно от пилетата умря.
:34:33
Почти стъпих отгоре му.
:34:35
"Кон-Тики се движеше
по-различно от обикновено.
:34:40
Бяхме станали чувствителни към
ритмите на лага.
:34:43
Мислех си за всмукване от брега, и
бдях на палубата и горе на мачтата."
:34:49
Той е бил нервен.
:34:51
"Времето минаваше. На зазоряване,
Торстайн слезе от върха на мачтата.
:34:57
Отпред видял редица от
малки обрасли с палми острови."
:35:19
Обикнах гората. Гукането на гугутките
и жуженето на водните кончета
:35:24
създаваха чувство за самотност
и сякаш всички бяха мъртви.
:35:29
Когато листата отгоре шумоляха,
:35:31
беше, сякаш духове шепнеха
за нещата, които ги тревожеха.
:35:48
Един ден, докато гледах
в стереоптикона на татко,
:35:52
- ми хрумна, че съм просто момиче...
- Здравей.
:35:56
...с баща плакатист, на което оставаха
само още толкова години да живее.