:35:19
Обикнах гората. Гукането на гугутките
и жуженето на водните кончета
:35:24
създаваха чувство за самотност
и сякаш всички бяха мъртви.
:35:29
Когато листата отгоре шумоляха,
:35:31
беше, сякаш духове шепнеха
за нещата, които ги тревожеха.
:35:48
Един ден, докато гледах
в стереоптикона на татко,
:35:52
- ми хрумна, че съм просто момиче...
- Здравей.
:35:56
...с баща плакатист, на което оставаха
само още толкова години да живее.
:36:01
Хладни тръпки пропълзяха
по гърба ми и си помислих
:36:04
къде ли щях да бъда сега,
ако Кит никога не ме беше срещнал?
:36:11
Или убил някого?
:36:14
Точно сега.
:36:17
Ако майка ми никога не беше
срещнала баща ми.
:36:21
Ако никога не беше умряла.
:36:25
И как ли ще изглежда мъжът,
за когото ще се омъжа.
:36:29
Какво ли прави той точно сега?
Мисли ли за мен
:36:34
по някакво съвпадение,
макар и да не ме познава?
:36:39
Личи ли си по лицето му?
:36:42
Дни след това живях в ужас.
Понякога ми се искаше да заспя
:36:48
и да бъда отнесена в някоя омагьосана
страна, но това никога не се случи.