:30:01
Чудовища!
:30:05
Чудовища!
:30:07
Няма да ме превърнете в Симон Шул.
Никога!
:30:14
Г-н Трелковски.
:30:19
Помните ли условията при които
ви дадох апаратамента?
:30:22
Разбира се, че ги помня, г-н Зи.
:30:25
- Мога ли да знам, кое точно имате предвид?
- Имам предвид, че ви говорех за жените.
:30:29
О, да, разбира се. Да.
:30:30
Тогава защо си доведохте жена?
:30:35
- Какво? Никого не съм водил.
- Отлично знам за какво говоря.
:30:40
Вие доведохте при себе си жена.
Не се опитвайте да отричате.
:30:45
И този път ще си затворя очите...
:30:48
За последен път...
:30:51
Надявам се, че всичко ви е ясно?
:31:00
Добър ден, г-н Трелковски.
:31:15
Донесете ми кафе.
:31:17
- Не искате ли шоколад?
- Не. Казах ви, че искам кафе.
:31:20
Винаги си вземате шоколад.
:31:22
Вие винаги ми го носите, без
да ме питате дали го искам.
:31:25
А ето, днес ви казвам, че искам кафе.
:31:38
Моля за извинение... Проблемът е
в това... кафемашината е развалена.
:31:46
- Може би искате шоколад?
- Не!
:31:48
- Кое ме задължава да пия шоколад?
- От какво се възмущавате?
:31:52
Дайте ми... чаша червено вино.
:31:55
Предполагам, че пак нямате "Голоаз"?
:31:58
- Точно така. Има само "Марлборо".
- Запазете ги за себе си.