1:47:01
Него!
Полковник Кърц.
1:47:05
Това са все негови деца, човече,
До където виждаш.
1:47:09
По дяволите човече, тук
всички сме негови деца.
1:47:12
Можем ли да говорим
с полковник Кърц?
1:47:16
Хей, човече,
с полковника не се говори.
1:47:21
Ти го слушаш.
1:47:23
Човекът ме просветли.
1:47:26
Той е поет-воин,
в класическия смисъл.
1:47:30
Искам да кажа, понякога
му казваш "здрасти".
1:47:33
Той просто те отминава.
Дори няма да те забележи.
1:47:36
И тогава изведнъж те сграбчва,
хвърля те в ъгъла, и казва,
1:47:39
"знаеш ли че 'ако'
е средната дума на 'живот'?
1:47:42
Ако можеш да се довериш на себе си
когато всички се съмняват в теб..."
1:47:45
Аз не мога...
Аз съм нищо.
1:47:47
Той е велик човек.
1:47:51
Трябваше да съм
чифт скапани щипки
1:47:54
дерящи по дъното на тихи морета.
1:47:57
Стой при лодката.
1:47:59
Не отивай без мен, окей?
1:48:01
Искам да направя снимка.
1:48:06
Той може да бъде ужасен,
може да бъде подъл,
1:48:09
и пак да е прав.
Той води война.
1:48:12
Той е велик човек.
1:48:17
Искам да кажа...
1:48:21
Бих искал да имам думите.
Бих искал да имам думите.
1:48:25
Мога да ти разкажа един пример...
1:48:27
- На другия ден искаше да ме убие.
- Защо ще иска да те убие?
1:48:31
Защото го снимах.
1:48:33
Каза ми, "Ако пак ме снимаш,
1:48:37
ще те убия."
1:48:40
И не се шегуваше.
1:48:43
Просто стой ниско,
дръж се тихо,
1:48:46
Снишавай се, разбираш ли?
1:48:48
Отново става приветлив.
Наистина става.
1:48:52
Но никога не...
Недей да...
1:48:53
Но недей да съдиш полковника.
1:48:56
Не трябва да съдиш полковника
1:48:58
като обикновен човек.