2:10:01
за онези, които не знаят
2:10:06
какво означава ужас.
2:10:11
Ужас.
2:10:16
Ужасът има лице...
2:10:21
и трябва да се сприятелиш с ужаса.
2:10:24
Ужасът и страхът
са твои приятели.
2:10:29
Ако не са, значи са
страховити врагове.
2:10:34
Те са истински врагове.
2:10:43
Спомням си когато бях
със специалните части.
2:10:50
Сякаш беше преди хиляда века.
2:10:57
Отидохме в един лагер
да ваксинираме едни деца.
2:11:08
Тъкмо напускахме лагера...
2:11:11
след като бяхме ваксинирали
децата срещу полиомиелит,
2:11:16
и един старец дойде
тичешком след нас,
2:11:19
и плачеше.
2:11:20
Не можеше да каже нищо...
2:11:23
Върнахме се обратно.
2:11:26
Бяха дошли и бяха отрязали
всяка ваксинирана ръка.
2:11:33
Бяха струпани там на купчина,
купчина от малки ръчички,
2:11:43
и си спомням...
2:11:46
Аз... аз...
2:11:49
Аз плаках.
2:11:50
Ревах като...
като... бабичка.
2:11:58
Исках да изскубя зъбите си.