2:11:08
Тъкмо напускахме лагера...
2:11:11
след като бяхме ваксинирали
децата срещу полиомиелит,
2:11:16
и един старец дойде
тичешком след нас,
2:11:19
и плачеше.
2:11:20
Не можеше да каже нищо...
2:11:23
Върнахме се обратно.
2:11:26
Бяха дошли и бяха отрязали
всяка ваксинирана ръка.
2:11:33
Бяха струпани там на купчина,
купчина от малки ръчички,
2:11:43
и си спомням...
2:11:46
Аз... аз...
2:11:49
Аз плаках.
2:11:50
Ревах като...
като... бабичка.
2:11:58
Исках да изскубя зъбите си.
2:12:00
Не знаех какво искам да направя.
2:12:04
И искам да го запомня.
2:12:05
Не искам никога да го забравя.
2:12:08
Не искам никога да забравя.
2:12:11
И тогава разбрах,
сякаш бях ударен,
2:12:15
сякаш бях застрелян
с диамантен...
2:12:18
с диамантен куршум
точно през челото.
2:12:24
Помислих си,
"Боже мой! Геният на това,
2:12:28
геният, който би направил това."
2:12:34
Перфектен, автентичен,
завършен, кристален, чист.
2:12:41
Тогава разбрах,
че са по-силни от нас
2:12:46
защото можеха да издържат това.
Те не бяха чудовища.
2:12:49
Бяха хора,
тренирани кадри.
2:12:53
Тези хора се биеха
със сърцата си,
2:12:55
имаха семейства,
имаха деца,
2:12:57
бяха пълни с любов,
2:12:59
но имаха силата,