:50:01
Луиз, телефонът звъни.
:50:05
Да, кой е?
:50:10
Джоана.
:50:30
Здравей.
:50:32
-Здравей
-Как си?
:50:34
Чудесно изглеждаш.
:50:37
-Как ти върви...?
-Какво?
:50:39
-Извинявай.
-Питам как ти върви работата?
:50:42
Добре.
Вице-президент на нищо.
:50:45
Много е гот.
:50:46
-Ще поръчате ли, господине?
-Каквото пие тя.
:50:49
-Бяло вино.
-Вино.
:50:51
-Как е Били?
-Много е добре.
:50:53
Претърпя малка злополука.
Сцепи си главата.
:50:57
Страшничко беше. Носих го
тичешком до болницата.
:51:00
Има мъничък белег, но е добре вече.
:51:02
Притеснявах се,
че аз съм виновен...
:51:05
Не, не бива.
Отдалеч дори не се забелязва.
:51:11
Понякога сядам в кафенето срещу
училището и го наблюдавам.
:51:15
Толкова е пораснал.
:51:17
Наблюдаваш го от кафенето?
:51:19
От два месеца съм в Ню Йорк.
:51:21
Не знаех.
:51:23
Както и да е...
:51:25
Точно заради това
исках да поговорим днес...
:51:28
Последния път, като се видяхме,
бях в доста лошо състояние.
:51:33
-Нервна?
-Да, така беше.
:51:35
Бях.
:51:37
Бях.
:51:39
Сега изглеждаш прекрасно.
:51:44
-Какво?
-Приготвила съм си цяла реч.
:51:46
Ами, карай.
:51:51
През целия си живот
се чувствах като
:51:54
нечия съпруга, или нечия майка,
или нечия дъщеря.
:51:57
Дори като бяхме заедно,
не знаех коя съм.