:00:00
25.000
:00:00
Проклет глупак!
:00:02
Винаги съм мислел, че само
ирландците са късметлии!
:00:05
- Джон, Театър Савой.
- Да, сър.
:00:08
Прекрасно.
:00:18
Милдред, ще ми донесеш ли спайковете?
:00:24
Готови, милорд!
:00:29
Куут, ако разлея и капка - искам да знам.
:00:31
Докосвай но не разливай, така ли?
:00:47
Животът си минава, Ейбръхамс.
:00:49
Животът си минава.
:00:52
Но този наш стар университет,
предлага рядка утеха.
:00:56
Отвъд всякаква мярка, сър.
:00:58
Тогава, мога да предположа, че ти
би бил силно натъжен да откриеш,
:01:02
че някакво твое поведение или
постъпка са му причинили скръб?
:01:05
Естествено, сър. Ще бъда дълбоко натъжен.
:01:08
Добре. Бях сигурен.
:01:11
Тук в Кеймбридж винаги сме били
горди с атлетичната ни храброст.
:01:15
Вярваме, винаги сме вярвали, че
състезанията ни са необходимост
:01:19
за завършване на образованието
на англичанина.
:01:22
Те създават характера.
:01:25
Те подхранват куража,
честността и водачеството.
:01:28
Но най-много непокорим
дух на лоялност,
:01:32
другарство и взаимна отговорност.
:01:35
- Ще се съгласите ли?
- Да, сър. Естествено.
:01:43
Страхувам се, че съществува нарастващо
подозрение в лоното на университета,
:01:47
и това го казвам без ни най-малко
:01:49
да порицавам достиженията ви
на които всички се радваме -
:01:53
че в ентусиазма ви за успех
:01:56
вие може би сте загубил от погледа си
някои от тези идеали.
:01:59
Мога ли да попитам каква форма приема
тази нелоялност, това предателство?