:30:02
между огъня и леда,
се намирате вие, Илдебранда!
:30:06
Колко поетично.
- Може ли да ви правя компания?
:30:09
Много е влажно тук.
:30:12
30 години минаха
откакто я видях за последно.
:30:15
Не мога да си спомня нищо.
Съжалявам, тогава бяхме още деца.
:30:19
Благодаря, сеньора.
Все пак ми разказахте нещичко.
:30:23
Казва, че при пълнолуние страда
от безсъние и се изнервя...
:30:27
Здравейте!
Вие кой сте, приятелю...
:30:31
Не ви познавам, но съм
длъжен да пиша за вас...
:30:34
и за онзи шишко например,
който ми маха в момента.
:30:38
Кой ли го знае какъв е?
Странна е моята работа, нали?
:31:18
Тя никога не четеше договорите си.
- Има ли местенце и за мен?
:31:22
И не ги подписваше.
:31:24
Всякаква практичност
сякаш й беше дълбоко чужда.
:31:30
Всички сме роби на
навиците си, всички.
:31:34
Но тя знаеше своите права по
договора до най-малката подробност.
:31:37
И то по-добре от всеки адвокат.
:31:39
Веднъж, на път за
театъра, тя ми каза:
:31:41
"Не може ли да махнем
моето име от този афиш?"
:31:43
Не, мисля, че тя прекрасно
осъзнаваше своето лично обаяние.
:31:47
Тя покоряваше всеки около себе си...
- Не, само така изглеждаше.
:31:50
Но в действителност беше
ужасно несигурна в себе си.
:31:55
Боеше се от непознати...
:31:58
Може би е време да забравим тази
приказка за плахото момиченце,