1:51:01
Връщаш се в болницата.
1:51:03
Няма да се върна.
1:51:12
Да поговорим навън.
1:51:14
Не ми се говори.
1:51:16
Откакто съм тук,
все това правя.
1:51:18
Тук никой никого не слуша,
дори да не е луд.
1:51:23
Кажи на Уайс,
че оставам при приятеля си.
1:51:27
Кажи му го!
1:51:33
Не могат да ме накарат
да те изоставя.
1:51:39
Аз не мога да
се върна там навън.
1:51:42
Там не бих се справил.
1:51:46
Tе ни надвиха, Пиле.
1:51:50
Смляха и двама ни.
1:51:55
Не ни позволиха
да вървим по своя път.
1:52:05
Мамицата им!
1:52:07
Винаги съм отстоявал
собствената си физиономия.
1:52:09
Вярвал съм, че никой не може да ми заповядва.
1:52:14
И ето какво направиха от мен.
1:52:17
Зачеркват те с уволнението
или те отмятат като загинал.
1:52:22
Личността е без значение.
1:52:27
Чувствам се като някое от онези
кучета, които никой не иска.
1:52:33
Когато снарядът се
пръсна пред лицето ми,
1:52:39
замириса ми на изгоряло месо.
1:52:42
И най-шантавото е...
1:52:46
че миризмата бе така приятна,
1:52:48
така позната...
1:52:52
После осъзнах,
че се пържи собствената ми кожа.
1:52:59
А дори не можех
да докосна раната!