1:52:05
Мамицата им!
1:52:07
Винаги съм отстоявал
собствената си физиономия.
1:52:09
Вярвал съм, че никой не може да ми заповядва.
1:52:14
И ето какво направиха от мен.
1:52:17
Зачеркват те с уволнението
или те отмятат като загинал.
1:52:22
Личността е без значение.
1:52:27
Чувствам се като някое от онези
кучета, които никой не иска.
1:52:33
Когато снарядът се
пръсна пред лицето ми,
1:52:39
замириса ми на изгоряло месо.
1:52:42
И най-шантавото е...
1:52:46
че миризмата бе така приятна,
1:52:48
така позната...
1:52:52
После осъзнах,
че се пържи собствената ми кожа.
1:52:59
А дори не можех
да докосна раната!
1:53:05
Вече дори не знам
как изглеждам.
1:53:09
Дали под тези бинтове
съм аз или онова,
1:53:12
за което ме смята
някой военен касапин.
1:53:16
Не искам да имам за лице
едно скърпено обвинение!
1:53:22
Тук отдолу,
искам да съм си Ал,
1:53:26
а не някаква съшита
уродлива маска.
1:53:32
Какво му е толкова великото
на тоя шибан свят?
1:53:41
Ще си останем тук и
ще се скрием от ада навън.
1:53:46
Няма нужда да свалям тия бинтове.
Разбрах защо се държиш така, Пиле.
1:53:50
Прав си.
1:53:53
Трябва да се скрием и
да не говорим с никой.
1:53:58
и от време на време...