:09:00
Е, Адсон,
май се оказахме в лабиринт.
:09:17
Още ли си там?
- Да.
:09:21
Как ще излезем оттук?
:09:24
С известна трудност...
:09:26
ако въобще излезем.
:09:28
Разбираш ли,
:09:30
в това е чарът
на един лабиринт.
:09:34
Запази спокойствие.
:09:37
Разгърни някоя книга
и чети на глас.
:09:39
Излез от залата, в която си.
:09:42
Дръж се плътно в ляво.
:09:45
"Любовта не възниква
като болест,
:09:47
но се превръща в натрапчивост.
:09:50
Ибн Хазъм твърди,
:09:52
че болният от любов
не желае да се излекува.
:09:55
Ибн отъждествява
любовната меланхолия
:10:01
с ликантропията -
вълче-подобно поведение.
:10:06
Външният вид на влюбения
:10:09
започва да се променя.
:10:11
Зрението отслабва,
устните се свиват,
:10:15
лицето се покрива със струпеи
:10:18
и с белези като
от ухапване на куче.
:10:22
Преди своя край
започва да броди
:10:26
нощем из гробищата като вълк."
:10:29
Учителю, виждам светлина.
:10:33
Не мърдай. Остани на място.
:10:37
Виждам един мъж! Спря!
:10:41
Какво прави сега?
:10:43
Вдига фенера си.
:10:45
Колко пъти?
:10:49
Три.
:10:52
Това съм аз.Вдигни фенера си.