:36:01
Ти си го знаел.
Ти знаеше и не ни каза.
:36:04
Моето семейство също е мъртво.
:36:07
Сержантите казаха, че ако
кажа на някой ще ме убият.
:36:12
Нашата майка,
нашия баща
:36:16
и нашата сестра са убити.
:36:20
Сега аз искам да убивам.
Аз ще убивам!
:36:39
Кой от вас е Леон?
:36:42
Аз съм.
Ти си новия златар.
:36:43
Шломо.
:36:45
- Да, здравей Шломо.
- Какво става тук?
:36:49
Как може да правите това на място
където са убили вашите семейства?
:36:52
Те убиват малки деца.
А вие свирите музика, смеете се,
:36:55
играете си, дори правите любов.
Тук вътре е като карнавал.
:36:59
И вие работите за тези чудовища!
:37:00
Вие пакетирате нашите дрехи
за да ги изпращате в Германия.
:37:03
Облеклото на майка ми,
облеклото на баща ми...
:37:10
Сега, когато знаеш
истината за Собибор,
:37:13
ще продължаваш ли да
правиш бижутерия за тях?
:37:16
Какво ще правиш?
Ще откажеш?
:37:20
Ще бъдеш достоен, защото
ще ги оставиш да те убият?
:37:23
Не, няма.
Както и ние не.
:37:27
И всеки ден ще бъде
агония на съвестта.
:37:34
За всички тук е същото.
:37:37
Когато аз дойдох тук, бях
с моята жена и малко дете.
:37:40
Взеха ме да работя в
сортиращата барака.
:37:42
Моята жена и дете бяха
изпратени към душовете.
:37:44
На следващия ден аз сортирам
дрехите, и аз... аз попадам...
:37:53
Попаднах на техните дрехи.
Намерих ги по случайност.
:37:57
По този начин,
разбрах че са мъртви.
:37:59
Моята жена. Моето дете.