:37:00
Вие пакетирате нашите дрехи
за да ги изпращате в Германия.
:37:03
Облеклото на майка ми,
облеклото на баща ми...
:37:10
Сега, когато знаеш
истината за Собибор,
:37:13
ще продължаваш ли да
правиш бижутерия за тях?
:37:16
Какво ще правиш?
Ще откажеш?
:37:20
Ще бъдеш достоен, защото
ще ги оставиш да те убият?
:37:23
Не, няма.
Както и ние не.
:37:27
И всеки ден ще бъде
агония на съвестта.
:37:34
За всички тук е същото.
:37:37
Когато аз дойдох тук, бях
с моята жена и малко дете.
:37:40
Взеха ме да работя в
сортиращата барака.
:37:42
Моята жена и дете бяха
изпратени към душовете.
:37:44
На следващия ден аз сортирам
дрехите, и аз... аз попадам...
:37:53
Попаднах на техните дрехи.
Намерих ги по случайност.
:37:57
По този начин,
разбрах че са мъртви.
:37:59
Моята жена. Моето дете.
:38:02
Но какво друго да се прави,
освен да се оцелява?
:38:07
Да, ние пеем и танцуваме.
:38:09
Понякога се шегуваме.
Правим любов.
:38:12
В противен случай, се
отказваме от живота.
:38:16
Ние работим за тях,
за да оцелеем.
:38:19
И оцеляваме заради една
причина. Отмъщение.
:38:23
И един ден ще го имаме.
Разбираш ли?
:38:29
Ще направя всичко
за да отмъстя.
:38:31
Дори ако трябва да
умра заради това.
:38:57
Вагнер ще закъснее за
неговата обиколка днес.