:00:00
Ще поостана тук,
с моя приятел Джак.
:00:21
Ядрените оръжия, Джак.
:00:25
Те са нищо.
:00:26
Всеки може да се сдобие с тях, но никой
не смее да ги използва, нали така?
:00:33
Космоса, ще кажеш ти. Космосът е
абсолютно фиаско, не знаеше ли?
:00:37
Безкраен склад за отпадъци,
с орбитиращи отломки.
:00:42
Но миниатюризацията, Джак.
:00:46
Тя е върхът, за който всички плачат.
:00:51
И кой ще притежава този връх, Джак?
Коя държава...
:00:55
...ще контролира миниатюризацията?
:01:00
Честно казано, не ми пука.
Интересуват ме само парите.
:01:04
Ето защо...
:01:06
...трябва да извадим от теб
онова контейнерче!
:01:13
Този определено не е с всичкия си.
:01:21
Джак, докато седим тук и мръзнем...
:01:24
...си спомних годините, докато
работех в златните находища на Аляска.
:01:29
Джак, огледай се бавно, за да
получа представа за пейзажа.
:01:33
Тогава бях по-млад от теб...
- Хайде.
:01:36
...но два пъти по-едър.
- Чакай. Върни се на вратите.
:01:39
Да.
- Бяха незабравими времена.
:01:42
Точно така.
:01:44
Вратите не са заключени.
:01:47
Сега е моментът, Джак.
- Научих се да живея като ескимосите...
:01:51
Вече не си същия,
който бе тази сутрин, нали, Джак!
:01:54
Ти си по-добър, ти си по-силен.
Ти си човек, контролиращ съдбата си.
:01:57
Внуши си го, Джак!
Виж се как отваряш вратите.