:05:00
Мама хвърляше живи раци...
:05:02
в кипяща вода.
:05:04
Един ден реших да
приготвя ястие от раци...
:05:08
и ги хвърлих в тенджерата
без вода.
:05:12
Беше като правене на
пуканки
:05:16
Да, затвора е
самотно място...
:05:18
след загасяне на лампите...
:05:20
когато последните надзиратели
заспиват...
:05:25
Не помага мисленето за
светло бъдеше...
:05:30
от което ме деляха от
8 до 14 месеца.
:05:39
Има название за
такива като вас...
:05:42
Рецидивизъм.
:05:45
Повтори! Затворнико.
:05:47
Не звучи добре, нали?
:05:49
Не, сър.
Много тъпо име...
:05:51
но не е за мен повече.
:05:52
Не ни казваш, каквото
искаме да чуем?
:05:55
Не, сър. Няма начин.
:05:57
Защото искаме
да чуем истината.
:05:59
Нека позная какво
искате да чуете.
:06:02
Казвали ли сме ти
да не правиш така?
:06:05
Да, сър.
:06:06
Добре, тогава.
:06:09
Обърнете се надясно!
:06:11
Стоя на колене, Ед--
:06:13
свободен човек прави
предложение.
:06:15
Привет, Кърт.
:06:16
И така се случи.
:06:17
Не забравяй букета, Ед.
:06:20
Да.
:06:21
Да.
:06:23
Добре, тогава.
:06:28
Бащата на Ед ни кара
да се заселим...
:06:31
в предградията на Темпе...
:06:32
и си намерих работа.
Пробивам дупки на листове ламарина.
:06:35
Работехме в Бърза помощ...
:06:37
Не точно практикуване.
:06:39
Разбираш ли?
:06:41
С Бил
патрулирахме 9-а Миля.
:06:44
-Бил Робъртс?
-Не. Не това копеле.
:06:47
Бил Паркър.
:06:49
Както и да е,
винаги попадахме на аварии...
:06:51
и там
онзи сферичен обект...
:06:53
лежи на пътя...
:06:55
и това не е парче от кола.
:06:57
Значи работата не е като
затвора...