:06:02
Казвали ли сме ти
да не правиш така?
:06:05
Да, сър.
:06:06
Добре, тогава.
:06:09
Обърнете се надясно!
:06:11
Стоя на колене, Ед--
:06:13
свободен човек прави
предложение.
:06:15
Привет, Кърт.
:06:16
И така се случи.
:06:17
Не забравяй букета, Ед.
:06:20
Да.
:06:21
Да.
:06:23
Добре, тогава.
:06:28
Бащата на Ед ни кара
да се заселим...
:06:31
в предградията на Темпе...
:06:32
и си намерих работа.
Пробивам дупки на листове ламарина.
:06:35
Работехме в Бърза помощ...
:06:37
Не точно практикуване.
:06:39
Разбираш ли?
:06:41
С Бил
патрулирахме 9-а Миля.
:06:44
-Бил Робъртс?
-Не. Не това копеле.
:06:47
Бил Паркър.
:06:49
Както и да е,
винаги попадахме на аварии...
:06:51
и там
онзи сферичен обект...
:06:53
лежи на пътя...
:06:55
и това не е парче от кола.
:06:57
Значи работата не е като
затвора...
:07:01
Само Ед чакаше края на
всеки ден...
:07:04
и получаваше заплата
в края на седмицата.
:07:06
Правителството го
засяга? Сериозно?
:07:10
Това бяха щастливи дни--
:07:12
Дни на младостта.
:07:15
Ед смяташе, че следващата
стъпка е да имаме дете.
:07:19
Само за това говореше.
:07:21
Смяташе, че имаме в излишък
любов и красота...
:07:24
само за нас двамата...
:07:27
и всеки ден държахме детето на вън...
:07:29
бяха дни, които после щяха
да ни липсват.
:07:35
Това беше прекрасно
:07:37
Трудехме се в тези дни, които
трябваше да са плодотворни...
:07:39
повече от другите дни...
:07:41
просто за да сме сигурни.
:07:45
Ед се радваше, че годините ми
извън закона са минало...
:07:48
и годините на отглеждане на детето
предстоят
:07:52
И тогава рухна покривът.