1:28:02
но може би не са готови още
да излезнат.
1:28:08
И тогава сънувах...
1:28:10
в бъдещето...
1:28:13
Коледна утрин в
дома на Аризона...
1:28:17
където Нейтън мл.
отваряше подарък...
1:28:20
от щедра двойка...
1:28:22
пожелала да остане
анонимна.
1:28:26
Видях Глен
няколко години по-късно...
1:28:29
който все още безуспешно
караше ченгетата...
1:28:32
да слушат приказки
за мен и Ед.
1:28:37
Може би твърде често
подхвърляше шеги за поляци.
1:28:41
Не знам.
1:28:45
И продължавах да сънувам...
1:28:48
по-нататък в бъдещето,
отколкото съм мечтал...
1:28:53
гледайки развитието на Нейтън мл.
от далече...
1:28:57
гордеейки се с постиженията му...
1:29:01
сякаш беше наш...
1:29:04
чудейки се мислил
ли е някога за нас...
1:29:08
надявайки се да сме му
разширили хоризонта...
1:29:13
дори да не може да
си спомни как.
1:29:19
Но все още нищо не
сънувам за мен и Ед...
1:29:23
до самия край.
1:29:26
И това беше загадъчно...
1:29:29
защото беше след
много, много години...
1:29:35
защото видях хора посетени
от своите деца...
1:29:40
и всичките им внуци, също.
1:29:43
Старата двойка не се караше...
1:29:47
нито техните деца или
внуци.
1:29:50
Тате.
1:29:52
Не знам.
Вие ми кажете.
1:29:57
Това е целият сън...