:05:02
Но тогава защо го приемате, маман?
:05:05
Защото всички го приемат.
:05:23
Мадам.
:05:25
Каква приятна изненада.
:05:27
Мадам дьо Воланж.
Колко се радвам да ви видя.
:05:32
Помните ли дъщеря ми, Сесил?
:05:34
Да, наистина, но кой би могъл да предположи,
че това цвете така прекрасно ще разцъфне?
:05:39
Отбих се, да ви навестя
преди да напусна града.
:05:42
O....
:05:43
Не съм сигурна, че можем да ви го позволим.
И защо трябва да напускате?
:05:46
Париж през август, нали разбирате...
:05:48
...а е и време да навестя леля си.
:05:50
Доста неблагодарно бях забравил за нея.
:05:52
Мадам дьо Росмон
бе толкова добра...
:05:54
...да ни покани да отседнем в дома и.
:05:57
Ще и предадете ли
най-топлите ми поздрави?
:05:59
Специално ще ги спомена, мадам.
:06:03
Ах, мисля, дете мое, че ни е време
да се прибираме у дома.
:06:07
В метоха трябваше да сме в леглата
към девет, след вечернята.
:06:09
И да се надяваме,
че ще е така и сега.
:06:29
Леля ви?
:06:30
Точно така.
:06:31
Мислех си, че тя вече ви завеща
всичките си пари.
:06:40
Знаете ли, за какво
ви повиках тази вечер?
:06:42
Надявам се, за да изпитате
удоволствие от компанията ми.
:06:45
Нуждая се от вас...
:06:46
... да извършите
една геройско дело.
:06:50
Помните ли времето,
когато Бастид ме напусна?
:06:53
Да.
:06:54
И избяга с онази ваша дебела метреса,
чието име не си спомням.
:06:57
Да, да.
:06:58
Никой, до този момент, не беше постъпвал така с мен.
Както и с вас, предполагам.