:07:00
Майка ми почина, когато бях на две.
Аз и той не се погодихме.
:07:06
- Ще отидеш на погребението, нали?
- Да.
:07:09
Идвам с теб.
:07:10
Това е наистина мило,
но няма смисъл.
:07:13
Аз искам. В това е смисълът.
:07:15
Съжалявам, бях забравил
с кого говоря.
:07:36
...за да си спомним за него,
за това, че го уважавахме и обичахме,
:07:37
...за да си спомним за него,
за това, че го уважавахме и обичахме,
:07:39
той ще е жив за нас и след смъртта си.
:07:44
Нека да последваме примера му,
страстта му към живота,
:07:48
привързаността му към семейството
и милосърдието към всички.
:07:53
А сега,
:07:55
с надежда за по-добър живот,
:07:57
ние предаваме на теб, Господи,
душата на нашия приятел...
:08:10
Трябва да оправя завещанието
и се махаме оттук.
:08:15
Разбира се, ще дойда с теб.
:08:52
Някой трябва да полее
розите. Увяхват.
:08:55
Познавам тази кола цял живот,
а съм я карал само веднъж.
:08:59
Това е Буик Роудмастер от 1949.
Произведени са 8 000 бройки.