:37:10
- По дяволите! Ти как си влязъл вътре?
- През процепа на пощенската кутия.
:37:13
Мислех, че най-добре да се скрия
тук, защото ме търсят за убийство.
:37:17
Без майтап! Затова, че разговарям
сега с теб могат да ме тикнат в затвора.
:37:21
Я чакай малко!
Знае ли някой, че си тук?
:37:24
- Никой. Съвсем никой, само...
- Кой?
:37:26
Ами знаеш ли...
:37:28
Не знаех къде се намира кантората ти.
:37:31
Попитах момчето, което продава вестници.
Само, че то не знаеше.
:37:33
Затова попитах пожарникаря, хлебаря,
зарзаватчията и касапина но и те не знаеха...
:37:36
Обаче кръчмаря на ъгъла знаеше.
:37:39
- Вън! Вън!
- Хей!
:37:42
- Хайде!
- Чакай малко.
:37:44
Моля те, Еди, не ме изритвай.
Правиш голяма грешка.
:37:47
Не съм убил никого.
Кълна се!
:37:49
Цялата работа не е в моя стил!
:37:53
Еди, аз не мога да навредя на никого.
:37:55
Същността на моя...
живот... е...
:37:59
да правя... хората...
:38:02
щастливи.
:38:05
Добре, добре, признавам.
Малко се ядосах,
:38:08
като видях снимките на Джесика,
които беше направил.
:38:11
И тогава отидох в бара.
:38:15
Но нея вече я нямаше там,
и затова написах едно любовно писмо.
:38:19
Чакай малко.
Чакай малко.
:38:21
Ти искаш де ме убедиш,
че след това си седнал и си
написал любовно писмо на жена си?
:38:25
Точно така. Знам, че тя е станала жертва
на нещастно стечение на обстоятелствата.
:38:30
И ти си използвал стария номер
с червилото върху огледалото, а?
:38:33
Червило, да.
Огледало, не.
:38:35
Аз взех един чист лист хартия
и написах: "Скъпа, Джесика"
:38:39
"Колко много те обичам?
Нека ти кажа колко много те обичам"
:38:44
"Хиляда пъти. Хиляда и един пъти.
Хиляда и два пъти.
:38:47
- Хиляда и три пъти... Хиляда и..."
- Ах, по-добре да беше оставил там писмото!
:38:50
Естествено едно произведение
от такъв мащаб... аах.
:38:55
...трябва да се предаде лично.
:38:57
Затова отидох вкъщи да я чакам.
:38:59
Обаче там ме чакаха невестулките,
и затова избягах.