:13:00
на света.
:13:05
У.У.
Отново Чичо Уолт.
:13:08
Така, за тези от Вас, които не знаят,
"йоп" е силен рев или крясък.
:13:13
А сега, Тод, бих искал да ни покажеш
един варварски йоп.
:13:17
Хайде де, не можеш да йоп-неш седейки.
:13:21
Хайде. Стани.
:13:23
Трябва да заемеш йоп-стойка.
:13:27
- Ъъъ...йоп?
- Ама не просто йоп. Варварски йоп.
:13:31
- Добре. Йоп.
- Хайде де, по-силно.
:13:36
- Йоп.
- Това е мишле. Давай по-силно!
:13:38
- Йоп.
- О, господи, момче, изреви като мъж!
:13:40
- Йоп!
- Ето, точно така.
:13:41
Виждаш ли?! Все пак у теб има варварин.
:13:44
Няма да ми се измъкнеш така лесно.
Там горе виси портрет на Чичо Уолт.
:13:46
На какво ти прилича?
Не се замисляй, отговаряй. Давай.
:13:50
- На луд.
- Какъв вид луд?
:13:53
- Не се замисляй, просто отговаряй.
- На побъркан луд.
:13:55
Не, можеш по-добре. Освободи си мозъка.
Използвай въображението си.
:13:57
Кажи първото, което ти дойде в главата,
дори да е пълна глупост.
:14:00
Луд с потни зъби.
:14:02
Мили боже, момченце, у теб все пак се крие поет!
:14:05
Сега. Затвори си очите!
Затвори си очите! Затвори ги!
:14:08
Опиши ми сега, какво виждаш.
:14:10
- Ъъ, затварям си очите...
- И после?
:14:13
- Ъъ, образът му витае близо до мен.
- Луд с потни зъби.
:14:17
Луд с потни зъби, чийто втренчен поглед
ми смазва мозъка.
:14:19
О, това е превъзходно!
:14:21
Дай му сега движение, накарай го да върши нещо.
:14:23
- Ръ-ръцете му се протягат и ме душат.
- Точно така. Чудесно.
:14:25
- И през цялото време мънка.
- Какво мънка?
:14:27
- Истината.
- Да.
:14:29
Истината е като твърде късо одеало,
така че краката ти все остават студени.
:14:33
Забрави ги. Забрави ги. Спри се
на одеалото. Разкажи ми за одеалото.
:14:36
Т-т-ти го дърпаш, разтягаш,
но то никога не ти покрива краката.
:14:39
Риташ го, биеш го, но то никога
няма да покрие изцяло ни един от нас.
:14:42
От момента, в който плачейки се появяме на света,
до момента, в който го напускаме умирайки,
:14:45
то може да покрие само лицето ти,
докато стенеш и плачеш и крещиш.
:14:59
Никога не забравяй това!