:00:19
Крис!
:00:22
Крис! Крис Ноул.
Знаеш ли къде е тя?
:00:25
- Ами, мисля, че е в 111-та стая.
- Мерси.
:00:31
Знам.
:00:39
Извинявай. Крис...
:00:41
Нокс, какво правиш тук?
:00:43
Дойдох да ти се извиня за онази нощ.
:00:45
Донесох ти това и едно стихотворение,
което написах за теб.
:00:51
Нокс, нима не съзнаваш,
че ако Чет те види тук, ще те пречука?
:00:53
- Не ме е еня. Аз те обичам, Крис.
- Нокс, ти си луд.
:00:57
Виж, знам, че се държах като идиот.
:01:00
- Моля те вземи ги. Моля те.
- Не. Не, не мога.
:01:04
Просто го забрави.
:01:21
- Нокс, не мога да повярвам.
- Всичко, за което те моля, е да слушаш.
:01:26
Небесата сътвориха едно момиче на име Крис,
:01:31
с кожа и коса от злато.
:01:33
Да я докосна би било
:01:35
за мене рай.
:01:55
Разкарай се оттук. Камерън, глупако.
:01:57
Ей, как мина?
Прочете ли и го?