Dead Poets Society
Преглед.
за.
за.
следващата.

:01:00
- Моля те вземи ги. Моля те.
- Не. Не, не мога.

:01:04
Просто го забрави.
:01:21
- Нокс, не мога да повярвам.
- Всичко, за което те моля, е да слушаш.

:01:26
Небесата сътвориха едно момиче на име Крис,
:01:31
с кожа и коса от злато.
:01:33
Да я докосна би било
:01:35
за мене рай.
:01:55
Разкарай се оттук. Камерън, глупако.
:01:57
Ей, как мина?
Прочете ли и го?

:02:01
- Даа.
- Супер. И тя какво каза?

:02:05
- Нищо.
- Как така нищо?

:02:08
Нищо. Но пък и го прочетох.
:02:12
Е добре де, тя какво каза?
Не може да не е казала нищо!

:02:15
- Ей, Нокс!
- Изживей деня!

:02:28
- Говори ли с баща си?
- Ъъ, да.

:02:31
Никак не му се хареса, но поне ми разреши
да участвам в постановката.

:02:34
Няма как да дойде. В Чикаго е.
:02:39
Но, ъъ... мисля, че ще ме остави
да се занимавам с актьорство.

:02:42
Наистина? Ти му каза същото,
което ми каза на мен?

:02:46
Да.
:02:49
Не беше очарован.
:02:51
Но той ще отсъства поне 4 дена.
:02:55
Не мисля, че ще дойде за
представлението, но...


Преглед.
следващата.