:11:02
Еххаааааа!
:11:08
Ето го мястото.
:11:10
Какво пише , мамо?
:11:12
Пише "Гробище за домашни любимци",
скъпа.
:11:14
Това пише.
:11:18
Ели, почакай!
:11:23
Казах ви, това
е лош път.
:11:26
Направил е много
деца нещастни.
:11:30
Поне нещо хубаво има тук.
Това място.
:11:34
Не можеш да направиш нищо, но
телата все-пак са тук.
:11:37
Как можете да му казвате
хубаво нещо?
:11:40
Гробище за любимци
убити на пътя,
:11:43
направено от
дуца с разбити сърца.
:11:46
Те трябва да разберат за
смъртта по някакав начин.
:11:49
Защо?
:11:53
Мога ли да взема бебето?
:11:55
Да.
:12:03
Тате, виж,
нечия златна рибка.
:12:07
Правилно, Ели.
:12:08
Не всички са убити
на пътя,
:12:11
особено онези
от най-ранното ми детство.
:12:17
Стават все по-стари, колкото
повече приближаваш средата.
:12:21
Трудно се четат.
:12:22
Ели, ела
тук за малко.
:12:26
Ето тук е погребано
моето куче Спот.
:12:29
Умря през 1924.
:12:32
Ели...знаеш ли
:12:35
какво горбище
всъщност е това?
:12:39
Предполагам, че не.
:12:43
Това е място,
където мъртвите говорят.
:12:47
Не, не на глас.
:12:51
Техните камъни говорят
или техните надписи.
:12:54
Това не е страшно
място, Ели.
:12:56
Това е място за почивка
и за разговор.
:12:59
Можеш ли да запомниш това?