:12:03
Тате, виж,
нечия златна рибка.
:12:07
Правилно, Ели.
:12:08
Не всички са убити
на пътя,
:12:11
особено онези
от най-ранното ми детство.
:12:17
Стават все по-стари, колкото
повече приближаваш средата.
:12:21
Трудно се четат.
:12:22
Ели, ела
тук за малко.
:12:26
Ето тук е погребано
моето куче Спот.
:12:29
Умря през 1924.
:12:32
Ели...знаеш ли
:12:35
какво горбище
всъщност е това?
:12:39
Предполагам, че не.
:12:43
Това е място,
където мъртвите говорят.
:12:47
Не, не на глас.
:12:51
Техните камъни говорят
или техните надписи.
:12:54
Това не е страшно
място, Ели.
:12:56
Това е място за почивка
и за разговор.
:12:59
Можеш ли да запомниш това?
:13:02
Да сър.
:13:04
Шшшш.
:13:05
Шшшш.
:13:13
Здравей.
:13:14
Какво ще стане
ако Чърч умре?
:13:16
Какво ще стане ако умре и го
погребем там?
:13:21
Скъпа, Чърч
ще е добре.
:13:24
Не, няма.
Не и накрая.
:13:27
Накрая
той ще пукне.
:13:30
Любимия, Чърч
ще бъде жив
:13:32
даже когато ти
идеш в гимназията,
:13:34
това е много
време.
:13:37
Не мисля, че
е много време.
:13:39
Изглежда ми малко.
:13:41
Бих направил така, че
Чърч да доживее 100 години,
:13:44
но не аз
пиша правилата.
:13:46
А кой тогава?
:13:48
Бог, предполагам.
:13:49
Той не е котка на Бог,
а моя котка.
:13:52
Нека Бог си вземе негова
ако иска.
:13:56
Не моята.
:13:58
Не моята!