:14:03
Грозничка, с пъпчасало личице
:14:05
и обладана от идеята,
:14:08
че ми е най-добрата приятелка.
:14:12
Не е като да съм нямала
други проблеми на главата.
:14:15
Повярвайте ми.
:14:17
Погледнете нагоре, моля.
:14:19
И така...
:14:21
Това както и да е...
:14:23
Ама един ден се появи
:14:24
с огромни, плътни очила.
Изглеждаше гротескно.
:14:27
Погледнете напред, моля.
:14:29
Приличаше на жаба.
:14:33
Имам предвид...
:14:34
Събуждаше само жалост,
но нали ги знаете децата...
:14:38
"Как ти се струват очилата
на най-добрата ти приятелка?"
:14:42
"Ужасни" - и викам аз.
:14:44
Тогава ми хвърли един поглед,
:14:46
който никога няма да забравя.
:14:49
- И с нейния германски акцент...
- Погледнете надолу.
:14:53
...пропит с омраза, изстреля:
:14:54
"Иска ми се всички вие
да носите очила!"
:14:59
Умряхме от смях.
:15:01
Тя постоя известно време
:15:03
незнаеща как да реагира
и изведнъж се напика...
:15:07
Съвсем сериозно, напика се...
:15:10
Тоест...
:15:12
Представете си картинката:
стои момиченцето по средата на стаята
:15:15
и изведнъж на пода цъфва
малка локвичка.
:15:20
И така...
:15:21
Излезе ли нещо от заканата й?
:15:23
Ами...
:15:24
На следващата учебна година
всички носехме очила.
:15:27
Целият клас?
:15:29
Да, целият клас.
:15:32
Учителката влезе
:15:36
и попита какво е това на пода.
:15:40
Тя хукна вън от стаята.
:15:43
Трябваше ние да го изчистим.
:15:48
Но...
:15:50
Така де...
:15:52
Знаете ги какви са децата.
:15:55
Какво можехме да направим?