:31:08
Къде беше? Търсих те отчаяно.
:31:10
- Защо? Какво се е случило?
- Трагедия!
:31:13
- Сесил.
- Какво Сесил?
:31:15
Ела.
:31:22
Показах ли ти писалището,
което й подарих?
:31:27
Истински шедьовър.
:31:30
Казах й: "Тук можеш
да заключиш всичките си тайни."
:31:36
И знаеш ли какво ми отговори?
:31:39
"Маман, знаеш, че винаги
ще остане отключено."
:31:45
Не са ли това най-милите думи, които
една майка може да чуе от дъщеря си?
:31:52
Да.
:31:54
Заключено е.
:31:56
- Естествено, имам резервен ключ.
- Естествено.
:31:59
Погледнах вътре.
:32:01
И знаеш ли какво намерих?
:32:05
Писма. Любовни писма.
:32:09
- От...
- От нейния мизерен учител по музика.
:32:13
- Онова малко момче?
- Онази малка змия!
:32:17
И какво направи?
:32:22
Все още нищо.
:32:24
Сесил не знае,
че съм прочела писмата.
:32:29
Не искам да разбере, че имам ключ.
:32:33
- Годеникът й знае ли за всичко това?
- Естествено, че не.
:32:39
Ще ми позволиш ли да поговоря с
нея и да видим какво ще ни каже?
:32:43
Да?
:32:47
Сесил.
:32:48
Госпожо! Къде бяхте?
Липсвахте ми.
:32:52
Колко си красива!
:32:55
Благодаря.
:32:58
Трябва някой път
пак да отидем на опера.