:32:01
И знаеш ли какво намерих?
:32:05
Писма. Любовни писма.
:32:09
- От...
- От нейния мизерен учител по музика.
:32:13
- Онова малко момче?
- Онази малка змия!
:32:17
И какво направи?
:32:22
Все още нищо.
:32:24
Сесил не знае,
че съм прочела писмата.
:32:29
Не искам да разбере, че имам ключ.
:32:33
- Годеникът й знае ли за всичко това?
- Естествено, че не.
:32:39
Ще ми позволиш ли да поговоря с
нея и да видим какво ще ни каже?
:32:43
Да?
:32:47
Сесил.
:32:48
Госпожо! Къде бяхте?
Липсвахте ми.
:32:52
Колко си красива!
:32:55
Благодаря.
:32:58
Трябва някой път
пак да отидем на опера.
:33:01
С удоволствие.
Толкова хубаво беше всичко.
:33:05
Всички онези полилеи, и музиката.
:33:08
Защо не говориш с учителя си по
музика да разучите няколко арии.
:33:13
Ще го направя.
:33:15
Доволна ли си от него?
:33:18
Той е великолепен учител и...
:33:23
Да?
:33:26
Не мога да ви кажа.
:33:31
Сесил,
:33:33
щом искаме да бъдем приятелки,
:33:35
трябва безрезервно да си вярваме.
:33:40
Той ми пише писма.
:33:43
Наистина?
:33:46
Ако знаете колко
красиво пише, госпожо.
:33:49
Какво пише?
:33:52
Не съм много наясно.
:33:54
Изпитва някакви чувства.
:33:57
Тъжен е.
:33:59
Копнее.