:27:14
Гледа навън ...
:27:35
- Искам да ми разкажете за синът си.
-Разбира се.
:27:43
Понякога се случваше нещо с ръцете му.
Не можеше повече да пише.
:27:49
Не можеше да прави нищо с тях.
:27:52
Спрях го от училище както ми
препоръчаха. Беше на единадесет.
:27:58
Постепенно,състоянието му се влоши.
:28:00
Викаше ме и когато отивах при него
той седеше на бюрото си
:28:04
....в транс....един, два часа ...
След което отново беше добре.
:28:11
Един ден се върнах от работа
и го намерих в леглото му.
:28:16
Каза само, "Мамо, мамо?" ...
Ръцете му бяха разперени.
:28:24
Попитах го "Какво искаш, Леонард?"
:28:26
Никога повече не проговори.
Все едно изчезна някъде.
:28:31
По късно същата година,
го заведох в Бейнбридж.
:28:36
Беше през ... 14-ти ноември, 1939.
:28:42
Тогава беше на дванадесет години.
:28:45
Какво е правил през всичките
тези години затворен в стаята си?
:28:49
Четеше.Обичаше да чете.
Правеше го през цялото време.
:28:54
Наистина ли?
:28:57
Това беше всичко ,
което можеше да прави.