:28:00
Викаше ме и когато отивах при него
той седеше на бюрото си
:28:04
....в транс....един, два часа ...
След което отново беше добре.
:28:11
Един ден се върнах от работа
и го намерих в леглото му.
:28:16
Каза само, "Мамо, мамо?" ...
Ръцете му бяха разперени.
:28:24
Попитах го "Какво искаш, Леонард?"
:28:26
Никога повече не проговори.
Все едно изчезна някъде.
:28:31
По късно същата година,
го заведох в Бейнбридж.
:28:36
Беше през ... 14-ти ноември, 1939.
:28:42
Тогава беше на дванадесет години.
:28:45
Какво е правил през всичките
тези години затворен в стаята си?
:28:49
Четеше.Обичаше да чете.
Правеше го през цялото време.
:28:54
Наистина ли?
:28:57
Това беше всичко ,
което можеше да прави.
:29:19
Достатъчно.
:29:27
Добре, Леонард.
Свършихме за днеска.
:29:34
Нищо, нищо, нищо и ...
пак нищо.
:29:39
- Това на някоя от твоите статуи ли е?
- Точно така.
:29:43
Подай ми солта.
:29:48
- А какво ще кажеш за това?
- Какво мислите ,че е?
- Реакция към светлината.
:29:54
Грешите. Всичко преди това е от
светлината.
:29:57
Това е когато споменавам името му.