:51:03
Аз също.
:51:04
Никой няма вина.
Родителите ни решиха кой ще остане.
:51:09
А когато пораснах, поисках да остана.
:51:12
Мисля, че си останал защото е трябвало.
:51:15
Не знам какво ще стане
когато изгрее слънцето...
:51:18
...но оценявам всичко което
направихте един за друг.
:51:45
-Добър вечер. Окъсняла сте.
-Колко път има до Дери?
:51:50
Около 500 ярда.
:51:55
Почти съм заспала на волана.
Имам чувството, че карам цяла вечнст.
:52:00
Минете по моста над
пущинака и завиите вляво.
:52:03
Пущинака?
:52:05
Където си играха когато бяха деца.
:52:10
Благодаря ви. Ще тръгвам.
:52:16
Не искате ли балон,г-жо Денброу?
:52:20
Не искате ли?
:52:23
Не искате ли?
:52:25
Не искате ли?
:52:28
Не искате ли?
:52:29
Не искате ли?
:52:39
Събориха ме и започнаха да ме пляскат.
:52:43
Треньорът ме видя да плача и
помислих, че ще ми помогне.
:52:48
Но той ми се присмя и аз направо полудях.
:52:52
Казах, ''Искате ме на пистата, нали?''
Той ми се присмя и кимна. Казах му:
:52:56
''Слушай ме внимателно, кучи сине,
Ще тичам след отбора.