:52:00
Минете по моста над
пущинака и завиите вляво.
:52:03
Пущинака?
:52:05
Където си играха когато бяха деца.
:52:10
Благодаря ви. Ще тръгвам.
:52:16
Не искате ли балон,г-жо Денброу?
:52:20
Не искате ли?
:52:23
Не искате ли?
:52:25
Не искате ли?
:52:28
Не искате ли?
:52:29
Не искате ли?
:52:39
Събориха ме и започнаха да ме пляскат.
:52:43
Треньорът ме видя да плача и
помислих, че ще ми помогне.
:52:48
Но той ми се присмя и аз направо полудях.
:52:52
Казах, ''Искате ме на пистата, нали?''
Той ми се присмя и кимна. Казах му:
:52:56
''Слушай ме внимателно, кучи сине,
Ще тичам след отбора.
:53:00
''Ще съм по-бърз от който и да е.
:53:02
''Ще съм най-добрият и когато това
стене очаквам да ми се извиниш.''
:53:06
Добре.
:53:08
И ти направи ли го?
:53:09
Тичах докато сърцето ми заби
толкова силно...
:53:13
...та помислих, че ще сдаде багажа.
:53:15
След първата миля повърнах и припаднах.
:53:18
Накрая си придържах панталоните докато бягах.
Ядях салати като за последно.
:53:22
До Март отслабнах с 70 паунда
и се издължих с 2 инча.
:53:26
Всеки път докато бягах,
се чувствах все едно летя.
:53:29
-И излезе ли?
-Отидох да се състезавам както бях казал.
:53:31
Първия път победих на
220 и 440 метра.
:53:34
Направо отнесох хронометрите.
След това отидох при треньора...
:53:38
...и поисках да се извини.
Той се ядоса и ме удари.
:53:41
-Не! А след това?
-Беше страхотно!
:53:43
-Победил си го!
-И всички са го знаели.
:53:46
Завърших гимназията "Ел Пасо".
:53:49
А треньорът загуби работата си.
:53:53
Страхотно Трябва да го опишеш.
:53:56
-Бил е писателчт.
-Пиша само ужаси.
:53:58
Време е да поговорим за това което
ще правим, ако ще правим нещо.