1:06:02
Извинете.
1:06:05
Наистина се радвам да се запознаем.
1:06:08
Знаете ли, вие сте първият роднина...
1:06:11
на когото тя ме представя.
1:06:14
Другите не си заслужават.
1:06:23
Ще го оставя в хладилника
за да се изстуди.
1:06:29
Много е вкусно. Възхитително. Наистина.
Много е фино и леко...
1:06:33
Спрете. Не прекалявайте с комплиментите.
Един последен и спираме, OK?
1:06:38
Не съм я виждал от доста време
и мисля, че е станала...
1:06:42
лъчезарна. Сигурен съм, че
това се дължи и на вас.
1:06:46
Чарът ми е измамен.
Това не стана изведнъж.
1:06:50
Може да отнеме 10 или дори 15 години.
1:07:01
Кажете ми, чичо Боб, каква беше тя
като малка?
1:07:05
Марко, недей...
1:07:07
Как изглеждаше, когато беше 8-9 годишна?
1:07:09
Марко, ти ми обеща!
1:07:11
Аз питам него,
Мари, не питам теб.
1:07:14
Виждаш ли? Не мога да задам дори един въпрос.
1:07:17
Аз задавам ли ти въпроси?
1:07:20
Не, но бих искал.
1:07:22
Аз те обичам по същия начин.
1:07:24
Виждате ли, няма нищо, а тя си мърмори.
1:07:26
Вече си го казвал.
1:07:28
Мари!
1:07:30
Тя беше много красива, когато беше на 8 годинки.
1:07:37
С леко златисти коси на плитка.
1:07:41
Тя имаше братовчедка, която се казваше Каролин.
1:07:44
Само Каролин можеше да докосва плитката й.
Никой друг.
1:07:52
Имаше панделка на косата си...
1:07:54
и винаги се обличаше в бели рокли.
1:07:59
Виждах я само през лятото
на фамилното събиране в Перигор.