1:07:01
Кажете ми, чичо Боб, каква беше тя
като малка?
1:07:05
Марко, недей...
1:07:07
Как изглеждаше, когато беше 8-9 годишна?
1:07:09
Марко, ти ми обеща!
1:07:11
Аз питам него,
Мари, не питам теб.
1:07:14
Виждаш ли? Не мога да задам дори един въпрос.
1:07:17
Аз задавам ли ти въпроси?
1:07:20
Не, но бих искал.
1:07:22
Аз те обичам по същия начин.
1:07:24
Виждате ли, няма нищо, а тя си мърмори.
1:07:26
Вече си го казвал.
1:07:28
Мари!
1:07:30
Тя беше много красива, когато беше на 8 годинки.
1:07:37
С леко златисти коси на плитка.
1:07:41
Тя имаше братовчедка, която се казваше Каролин.
1:07:44
Само Каролин можеше да докосва плитката й.
Никой друг.
1:07:52
Имаше панделка на косата си...
1:07:54
и винаги се обличаше в бели рокли.
1:07:59
Виждах я само през лятото
на фамилното събиране в Перигор.
1:08:05
Те бяха над 20 хлапета, братовчеди
и съседи...
1:08:09
и винаги бяха готови да направят някоя глупост.
1:08:14
Мари си имаше специалност.
Тя имитираше жаби.
1:08:21
Клякаше на брега на езерото
и скачаше в калта...
1:08:25
крякайки "ква! ква!".
Това караше децата да се спукват от смях.
1:08:30
После се връщаше...
1:08:31
цялата измокрена до кости,
но винаги с едно и също оправдание:
1:08:37
"Извинявай, подхлъзнах се"
с нейното спокойно нежно гласче.
1:08:44
Познавам добре това малко дете.
1:08:47
Казвала ли ви е какво работя?
1:08:50
Не. Виждате, че не мога да й задавам въпроси.
1:08:55
Работя в туристическа агенция.
Аз съм един от главните акционери там.