:44:10
През детството си в Макао
мечтаех да се возя на трамвай.
:44:18
Щом се върнеше братовчедка
ми от Хонконг,
:44:20
първо я питах, кога ще ме
вземе със себе си?
:44:26
Братовчедка ти от Хонконг ли е?
:44:28
Не, но учеше тук.
:44:34
Тя е голяма работа,
:44:37
веднага след дипломирането
я взеха в един офис.
:44:42
Приятелят й, и той е много умен.
:44:46
Скоро ще се женят.
:44:52
Не всички имат късмет.
:44:56
Не се сравнявай с другите.
:45:03
Преди не се смятах за нещастен,
:45:07
докато не открих един ден,
:45:10
че нямам всяка година
нова униформа.
:45:15
А всичките ми съвипускници имат.
:45:20
В този момент,
:45:23
разбрах, че съм нещастен.
:45:32
Тогава защо си станал полицай?
:45:40
Исках да бъда моряк,
:45:44
но майка ми не е добре със здравето.
:45:46
Нямаше кой да се грижи за нея.
:45:49
Затова трябваше да остана,
да се грижа за нея.
:45:59
Не е ли скучно да обикаляш
по цяла нощ?