:09:02
Тате?
- Как по дяволите стана това?
:09:06
По дяволите!
- Добре ли си, тате?
:09:09
А-аз съм... почти съм готов
да се откажа от тази купчина боклук.
:09:13
Винаги казваш така.
- Този път наистина го мисля!
:09:17
Никога няма да накарам тази
глупава измишльотина да заработи!
:09:20
Да, ще го направиш, и ще спечелиш
първа награда на панаира утре.
:09:23
И ще станеш световно известен изобретател.
:09:27
Наистина ли вярваш в това?
- Винаги съм вярвала.
:09:31
Е, какво чакаме?
Ще го оправя това нещо за нула време.
:09:35
Подай ми онова... а...
кривия винт там.
:09:39
Е, добре ли прекара в града днес?
:09:41
Взех си нова книга.
:09:44
Тате, мислиш ли, че съм странна?
:09:47
Дъщеря ми? Странна?
:09:49
Откъде може да ти дойде такава идея?
:09:51
О, не знам. Просто не съм сигурна,
че мястото ми е тук.
:09:56
Няма никой, с когото наистина да си поговоря.
:09:58
Ами онзи Гастон?
Т-Той е много хубав.
:10:01
Хубав е, наистина,
и груб и суетен и...
:10:05
- О, тате, той не е за мен.
- Е, не се безпокой...
:10:09
защото това изобретение ще бъде
началото на нов живот за нас.
:10:13
Мисля, че вече е готово.
Сега, нека го пробваме.
:10:30
Работи!
- Така ли?
:10:34
Наистина работи!
- Ти успя!
:10:36
Наистина успя!
:10:38
Впрегни Филип, момиче.
Тръгвам към панаира!
:10:43
Довиждане, тате.
Късмет!
:10:46
Довиждане, Бел.
Пази се докато ме няма.