1:00:02
"защото досега светът не знай,
любов по-чиста и съдба по-клета,
1:00:05
от тази на Ромео и Жулиета!"
1:00:09
Можеш ли пак да я прочетеш?
- Ето, защо ти не ми я прочетеш на мен?
1:00:12
Ъм, добре.
1:00:19
Не мога.
- Искаш да кажеш, че никога не си учил?
1:00:22
Учил съм... малко.
1:00:25
Само че беше толкова отдавна.
1:00:28
Добре, ето, аз ще ти помогна.
1:00:31
Да започнем оттук.
- Тук.
1:00:35
Добре. "Двех..."
- "Две."
1:00:37
"Две." Това го знаех.
"Две семейства..."
1:00:42
Отново ще танцуваме
Отново ще се въртим
1:00:48
Ще се въртим толкова лесно
1:00:52
Когато пак сме хора
Отново просто хора
1:00:55
Ще валсуваме със старото едно-две-три
1:00:59
Отново ще плаваме
1:01:02
Отново ще крачим
Толкова добре, колкото искате
1:01:05
Като истински човек
1:01:09
Ще бъда всичко, което бях
1:01:12
В тази славна утрин, в която
накрая ще бъдем преродени
1:01:17
И всички ще бъдем хора
1:01:21
Отново
1:01:38
Това е нощта.
1:01:43
Не съм сигурен, че мога да го направя.
- Нямате време да сте стеснителен.
1:01:46
Трябва да сте самоуверен, дързък.
1:01:48
Самоуверен! Дързък!
1:01:54
Ще има музика, романтична светлина от свещи...
1:01:58
осигурена от мен.