:42:00
Стая 5036, моля.
:42:03
Един момент.
:42:06
Здравей, Лори. Аз съм, Сам.
:42:08
Чувствам се ужасно,
че те забърках в това.
:42:13
Ако знаех, че Кейди
ще се опита да ми отмъсти чрез теб...
:42:16
щях да те предупредя.
:42:18
Да, знам.
Радвам се, че се обади.
:42:22
Да, знам. Аз също.
:42:27
Наистина ли си решила
да се върнеш в Кънектикът?
:42:31
Много мислих...
:42:33
иреших,
че така ще е най-добре.
:42:36
Решихда се върна
на работа в училището.
:42:40
Но много ще ми липсваш.
:42:42
Да, извинявай, Лори.
Звучи ми добре.
:42:45
Сигурно ще се оправиш.
:42:47
Пак ще се чуем.
-Добре, дочуване.
:42:54
Не знам кое мразя повече...
:42:57
плахия ти тон
или глупавите ти изневери.
:43:03
Кой беше това?
Пребитото момиче ли?
:43:07
Да, тя беше. Лори Дейвис.
Казах ти, работи в съда.
:43:11
И какво? Чукаш ли я?
:43:15
Интересно решение, Сам.
Обаждаш се от спалнята ни.
:43:19
Защо винаги,
когато водя личен разговор...
:43:23
мислиш, че чукам някоя?
:43:26
Затова я е избрал
онзи психопат, нали?
:43:29
Да, затова! Но не съм я чукал!
:43:36
Ах ти, мазен кучи сине!
Проклет да си, негоднико!
:43:41
Престани, Ли!
:43:43
Дани ще ни чуе!
:43:47
Миличка, няма нищо.
-Да, сама виждам, татко.
:43:51
Нали след Атланта обеща
да не правиш вече така?