:00:00
Каква порода беше?
:00:01
Не зная. Беше просто...
:00:03
...рунтаво и...
:00:07
Рунтаво?
:00:13
Значи не сте бил вие?
:00:15
Разбира се, че не.
:00:21
Добре.
:00:23
Не бих го направил.
:00:25
А защо сте тук?
:00:28
Дойдох да се запозная с теб,
ако трябва да бъда честен.
:00:34
Защо?
:00:38
Защото исках да видя каква си.
:00:41
Виждам, че си добра. Това е.
:00:47
Няма да ме нараните, нали?
- Никак даже.
:00:51
Няма да се
нараняваме, Даниел.
:00:55
Между нас няма лоши чувства.
:00:57
Само търсене на истината.
:01:00
Ти възмути ли се...
:01:03
когато ме видя да пуша трева?
:01:06
Не.
:01:08
Но родителите ти са се възмутили.
Били са много ядосани, нали?
:01:12
Да.
:01:14
Наказват те заради техните грехове.
:01:17
Какво ти направиха?
:01:19
Те...
:01:22
Крещяха ми доста време...
:01:24
майка ми плачеше...
:01:27
а баща ми каза,
че вече няма да карам Черокито.
:01:30
Видя ли? Наказали са те
заради техните грехове.
:01:34
Имаш пълното право
да им се сърдиш.
:01:36
Но Стабилният професор
ще ти даде малък съвет.
:01:40
Не бива да ги съдиш.
:01:42
Прости им, защото
те не знаят какво вършат.
:01:47
А вие защо мразите баща ми?
:01:50
Не го мразя,
даже се моля за него.
:01:54
Дошъл съм да му помогна.
:01:56
Всички правим грешки, и ти, и аз.
:01:59
Но поне опитваме да си признаем.