:01:00
Ти възмути ли се...
:01:03
когато ме видя да пуша трева?
:01:06
Не.
:01:08
Но родителите ти са се възмутили.
Били са много ядосани, нали?
:01:12
Да.
:01:14
Наказват те заради техните грехове.
:01:17
Какво ти направиха?
:01:19
Те...
:01:22
Крещяха ми доста време...
:01:24
майка ми плачеше...
:01:27
а баща ми каза,
че вече няма да карам Черокито.
:01:30
Видя ли? Наказали са те
заради техните грехове.
:01:34
Имаш пълното право
да им се сърдиш.
:01:36
Но Стабилният професор
ще ти даде малък съвет.
:01:40
Не бива да ги съдиш.
:01:42
Прости им, защото
те не знаят какво вършат.
:01:47
А вие защо мразите баща ми?
:01:50
Не го мразя,
даже се моля за него.
:01:54
Дошъл съм да му помогна.
:01:56
Всички правим грешки, и ти, и аз.
:01:59
Но поне опитваме да си признаем.
:02:02
Нали така?
:02:04
Да.
:02:06
Но баща ти не си признава.
:02:09
Всеки човек има ореол
от огъня на Ада.
:02:13
Баща ти също.
:02:15
Всеки човек трябва да мине през
Ада, за да стигне до Рая.
:02:19
Знаеш ли какво е Раят?
- Не.
:02:22
Спасението.
:02:25
Сега нито баща ти...
:02:27
нито майка ти са щастливи.
:02:29
И знаеш ли какво?
Ти също не си щастлива.
:02:33
Нали?
- Така е, не съм.
:02:40
Снощи си мислеше за мен, нали?
:02:47
Да, мислех си.
:02:49
Знам.
:02:53
Мисля,
че в твое лице открих спътник...
:02:57
за онова дълго пътуване
към светлината.