:01:01
Трябва да си платиш за постъпката.
:01:04
Аха.
:01:13
Бая неприятности
си имаше заради това, нали.
:01:16
Но ти чустваше,
че по-лошо е да накажат приятеля ти.
:01:20
Едва 10 годишен, той прояви
повече храброст и от възрастните.
:01:26
Но постъпката му
сама говори за себе си.
:01:30
Пуснете 10-9-15?
Вечерта на същия ден.
:01:39
- Как ще платиш за това?
- Не знам!
:01:42
Разочароваш ме.
:01:45
Съжалявам.
:01:46
- Ще трябва жестоко да те накажем.
- не трябва!
:01:50
Напротив.
Един месец никаква телевизия.
:01:54
Не бях аз! Стив беше! Той е виновен!
:01:57
Какво?
:01:59
Стив си загуби боичките.
Откраднал ги е, както и книгите.
:02:03
Повярвай ми, не съм аз.
:02:07
Него накажете!
:02:13
Помните ли какво се случи
с приятеля ви, г-н Милър?
:02:18
Какво искате да кажете?
:02:19
Два дни по-късно
го изключиха от училище, нали така?
:02:23
Мислех, че сам е напуснал.
:02:25
Какво целите?
:02:25
Обсъждам резултатите
от така наречената "смела постъпка".
:02:30
Г- н Милър може и да се е държал
смело в час...
:02:33
...но току що видяхме как рухва
малко по-късно! Защо ли?
:02:37
Защото бе заплашен,
че няма да гледа телевизия?
:02:39
Бях 10 годишен. А за един 10 годишен,
телевизията е всичко.
:02:43
Тя е като хероина.
Не можеш да я отхвърлиш ей така.
:02:47
Не съм искал да гледам телевизия.
:02:48
Заради нашите е. Те ме оставяха сам.
Аз гледах и се пристрастих.
:02:53
Ваши светлости, аз и г-ца Фостър
водим този спор много отдавна.
:02:56
Смятам, че важното е самата постъпка.