:27:00
В тежки моменти, англичаните винаги
си правим чай.
:27:03
Мойра, би ли?
:27:04
Да, разбира се.
:27:05
Не забравяй да нагрееш чайника.
:27:09
Аз ще отида.
:27:11
Питър, ти остани.
:27:13
Не се притеснявай, бабо Уенди,
няма да те оставя.
:27:18
Подай ми моля те моята книга.
:27:26
Време е да ти кажа.
Крайно време.
:27:30
Да ми кажеш какво.
:27:33
Колко назад в спомените си
можеш да се върнеш, Питър?
:27:38
Помня болницата на улица
Грейт Ормънд.
:27:41
Ти се занимаваше със сираците.
:27:43
Уреждаше осиновяването ми
от моите американски родители.
:27:47
Беше на 12, почти на 13.
:27:50
Имам предвид преди това.
:27:52
Преди това няма нищо за помнене.
:27:55
Опитай се, Питър.
Опитай се да си спомниш.
:28:00
Нищо.
:28:05
Знаеш ли, когато бях малка...
:28:11
...ти не харесваше никое друго момиче
колкото мен.
:28:16
Очаквах да те видя на покрива на църквата
и да ми попречиш да положа брачната си клетва.
:28:23
Носех пояс от розов сатен.
:28:28
Но ти не дойде.
:28:32
Бабо?...
:28:34
Да, бях възрастна дама, когато
те завивах с одеяло.
:28:38
Бях баба.
:28:40
С моята 13 годишна правнучка
заспала в легълцето си.
:28:43
Мойра...
:28:45
И когато я видя...
:28:48
...ти реши да не се връщаш в Небивалата земя.
:28:55
Къде?
:28:56
В небивалата Небивала земя.