1:37:04
И реших да отлетя вкъщи
на моя си прозорец.
1:37:08
Но той бе затворен.
1:37:10
Бяха ме забравили.
1:37:16
Открих други отворени прозорци.
1:37:22
Така срещнах Уенди.
Преследвах сянката си в нейната стая.
1:37:26
Надявах се, че със сянката ми
ще си паснем като две капки вода.
1:37:41
Момче!
1:37:45
Защо плачеш?
1:37:49
Как ти е името?
1:37:52
Уенди Мойра Анжела Дарлинг.
А твоето?
1:37:56
Много пъти си връщах при Уенди.
Винаги през пролетта.
1:38:03
А Уенди все растеше...
1:38:06
...и растеше.
1:38:07
И така се върнах последния път.
1:38:11
Питър, не мога да дойда с теб.
Забравила съм да летя.
1:38:17
Стара съм, Питър.
1:38:21
Много повече от 20 годишна.
1:38:24
Порастнах много отдавна.
Не, не, не!
1:38:27
Ти обеща!
Сега си имам свои деца.
1:38:29
Те си имат свои деца.
1:38:32
Това е внучката ми, Мойра,
която спи в легълцето.
1:38:37
Когато я видях там да спи...
1:38:39
...в този момент
нещо в мен се промени завинаги.
1:38:42
Ще й дам целувка.
1:38:46
Не! Не, Питър!
Без повече копчета и напръстници.
1:38:49
Не искам сърцето й да се нарани,
когато разбере, че не може да те задържи.
1:38:56
Не.
1:38:59
Имам предвид истинска целувка.