1:09:00
Не, ние просто...
1:09:04
Пожелаваме това,
което виждаме всеки ден.
1:09:07
Не чувстваш ли
очи да обхождат тялото ти?
1:09:10
Твоите очи не търсят ли
това, което желаеш?
1:09:15
Добре, да. Сега, кажете ми как...
1:09:17
Не, твой ред е да ми кажеш. Вече
не можеш да ми пробуташ ваканции.
1:09:24
- Защо напусна онова ранчо?
- Докторе...
1:09:29
- Сега нямаме време за това.
- Не гледаме на времето еднакво.
1:09:34
- Това ти е всичкото време.
- После. Моля ви, имаме само пет...
1:09:40
Не! Искам да чуя сега.
1:09:45
След убийството на баща ти
остана сираче.
1:09:49
Отиде при братовчеди в ранчо
за овце в Монтана. И?
1:09:56
- И една сутрин просто избягах.
- Не просто, Кларис. Кое те накара?
1:10:02
- В колко часа тръгна?
- Рано, още по тъмно.
1:10:06
Значи нещо те събуди, нали?
Лош сън ли? Какво беше?
1:10:11
Чух странен шум.
1:10:14
Какъв беше?
1:10:18
Беше... пищене.
Като че дете пищеше.
1:10:25
- Какво направи ти?
- Слязох долу. Излязох навън.
1:10:34
Промъкнах се в обора.
1:10:37
Боях се да погледна там,
но трябваше.
1:10:41
И какво видя, Кларис?
Какво видя?
1:10:45
Агнета. Те пищяха.
1:10:50
- Колели са пролетните агнета.
- Те пищяха.
1:10:56
- И ти избяга?
- Не.