:16:00
- А ти?
- Току що пристигнах.
:16:04
Боже, колко се радвам
да те видя.
:16:18
Не знам какво
да кажа, Дънкан.
:16:23
Алис и аз разчитахме на теб
и те уважавахме
:16:27
докато всички ние бяхме деца.
:16:33
Наистина бих искала да е така,
но чуствата ми
:16:38
не стигат по-далече
от приятелството.
:16:44
Не виждаш ли?
:16:48
Приятелство и уважение
:16:51
не са ли достатъчна причина
за един мъж и една жена да се оженят?
:16:56
А другото ще си дойде с времето.
:17:00
- Някой казват така.
- Някой?
:17:03
- Братовчед ми Южени, баща ми...
- Добре тогава, Кора.
:17:07
В сърцето си усещам,
че съберем ли се
:17:10
ще бъдем най-хубавото
семейство в Лондон.
:17:14
Сигурен съм.
:17:17
Защо не оставим на онези,
на които вярваме, на баща ти,
:17:21
да ти помогнат да си подредиш
живота по-най-добрия начин?
:17:24
Предвид твоята нерешителност,
би трябвало да приемеш тяхната преценка.
:17:28
И моята.
:17:33
Помисли за това.
:17:43
Моля те, помисли.
:17:49
Да.
:17:53
- Да, добре.
- Дънкан!
:17:58
Боже, колко си порастнала.